Успя ли COVID-19 да промени човешката личност?
Пандемията от новата коронавирусна зараза преобърна начина на живот на всички по света. Научихме се да работим и учим отдалечено, да организираме видеоконференции, да спортуваме вкъщи, да използваме по-често услугите за доставка на храна и да се грижим за здравето си.
През последните няколко години психолозите организираха редица основни проучвания, с цел да схванат по какъв начин COVID-19 е повлиял на запознанствата, по какъв начин е трансформирал зуумърите и милениалите и освен. Но въздействието на пандемията може да е доста по-дълбоко и да е оставило отпечатък върху личностните характерности на хората. До това умозаключение стигна Анджелина Сутин, доцент от катедрата по поведенчески науки и обществена логика на психиката в Медицинския лицей на Флоридския държавен университет. Тя написа за това в ново изследване в списание
Голямата петорка
Заедно с сътрудниците си доцент Сутин е проучила мненията на повече от 7 хиляди респонденти в Съединените щати на възраст от 18 до 109 години. Експертите желали да схванат по какъв начин груповият стрес въздейства върху личността на индивида. Фокус на проучването са били пет индикатора на общия модел на личността, наименуван Big Five. Сред тях са:
екстраверсия (общуване с другите); неприкритост (творческо мислене); доброжелателност (доверчивост); почтеност (организация, дисциплинираност, отговорност); невротизъм (стрес).
Според Анджелина Сутин личностните индикатори се развиват по време на юношеството и ранната зрелост и по правило достигат непоклатимост до 30-годишна възраст. Но стресовите обстановки могат да предизвикат корекции във към този момент образуваната персона. Например невротизмът се ускорява след персонални или травматични събития. В същото време груповите стресови събития, като естествени бедствия, не въздействат върху смяната на личността. Този факт се потвърждава от изследвания, извършени след земетресението през 2011 година в Нова Зеландия и урагана Харви през 2017 година
За разлика от естествените бедствия, които са териториално лимитирани, пандемията от ковид засегна съвсем всеки аспект от живота.
Невротизъм без промени
Според разбора на индикаторите при започване на пандемията (първата декада на 2020 г.) равнището на невротизъм измежду интервюираните е намаляло. И това макар обстоятелството, че през първата година от разпространяването на COVID-19 броят на диагностицираните тревожни разстройства и меланхолия в света се е нараснал с 25%. Експертите допускат, че като отбрана от външен агресор са подействали елементарните защитни ограничения (миене на ръцете, обществено разграничаване, носене на маска) и апелите хората да се грижат за психическото си здраве. Извършвайки такива проститички ритуали, човек изпитва възприятие на сигурност.
В интервала на акомодация към пандемията (01.01.2021 година – 16.02.2022 г.) се следи друга обстановка. Невротизмът не е траял да понижава, само че резервира равнищата отпреди пандемията. С две думи благотворното понижаване на невротизма поради пандемията е било краткотрайно.
По-малко връзка и неприкритост
Що се отнася до другите индикатори, при започване на пандемията равнищата на екстравертност, хрисимост, почтеност и неприкритост са били без смяна. Социалното доближаване е помогнало тези черти да бъдат постоянни. През 2021-2022 година обаче равнището им стартира да понижава. Това може да значи, че екстровертността и добросъвестността могат да бъдат повлияни от рестриктивните мерки върху обществените събирания и измененията в ежедневните привички. А на откритостта - затваряне на концертни зали, музеи, театри и други пространства. В началото на пандемията също по този начин е имало високо равнище на доброжелателност към науката и здравната общественост. Но това не е траяло дълго. Спадът може да е породен от разпространяването на недостоверни данни и вести за вируса, допускат откривателите. „ През първата година на пандемията имаше чувство за единодушие в обществата. Но през втората година, когато цялата тази поддръжка изчезна, откритата неприязън и обществени катаклизми, провокирани от рестриктивните мерки биха могли да провокират промени ", изяснява доцент Анджелина Сутин.
В зоната на риска
Проучването също по този начин демонстрира, че младежите са по-чувствителни към измененията, свързани с изолацията и прекосяването на всички сфери на живота към отдалечен режим. По време на пандемията „ всички естествени неща, които младежите би трябвало да вършат, бяха нарушени: учебно заведение, връзка, работа “, изяснява авторката на проучването
За разлика от тях, личността на по- зрелост се смята за по-малко податлива на промени до старостта или настъпването на когнитивни увреждания. Затова и трансформацията на индикаторите при тях хората на по-зрула възраст се оказала несъществена: намаляло единствено равнището на невротизъм. Освен това, защото тази възрастова група беше в риск по време на пандемията, останалите се опитваха да им обезпечат грижи и внимание, което е помогнало да се сведе до най-малко равнището на стрес.
В резултат на разбора специалистите стигнаха до извода, че равнището на невротизъм остава непроменено при болшинството от интервюираните. При възрастните хора тази цифра даже понижава. Но младежите са станали по-малко общителни, другарски настроени, открити и съзнателни след две години на пандемия.
Временни усложнения?
Личностните индикатори, чиято промяна нормално лишава десетилея, са се трансформирали много бързо поради пандемията като освен това тези промени не зависят от расата и равнището на обучение на респондентите, откриват още откривателите.
Както означават създателите, занапред следва да създадат различен, още по-голям разбор, с цел да се потърси отговор на главния въпрос: дали разпознатите промени в личността ще продължат през целия живот. Ако е по този начин, следствията ще бъдат забележими в близко бъдеще. Високото равнище на невротизъм крие опасности за физическото и психическото здраве на човек. А хората с високи равнища на почтеност нормално са добре образовани и имат по-високи приходи, страдат по-малко от хронични болести и като цяло живеят по-дълго.
През последните няколко години психолозите организираха редица основни проучвания, с цел да схванат по какъв начин COVID-19 е повлиял на запознанствата, по какъв начин е трансформирал зуумърите и милениалите и освен. Но въздействието на пандемията може да е доста по-дълбоко и да е оставило отпечатък върху личностните характерности на хората. До това умозаключение стигна Анджелина Сутин, доцент от катедрата по поведенчески науки и обществена логика на психиката в Медицинския лицей на Флоридския държавен университет. Тя написа за това в ново изследване в списание
Голямата петорка
Заедно с сътрудниците си доцент Сутин е проучила мненията на повече от 7 хиляди респонденти в Съединените щати на възраст от 18 до 109 години. Експертите желали да схванат по какъв начин груповият стрес въздейства върху личността на индивида. Фокус на проучването са били пет индикатора на общия модел на личността, наименуван Big Five. Сред тях са:
екстраверсия (общуване с другите); неприкритост (творческо мислене); доброжелателност (доверчивост); почтеност (организация, дисциплинираност, отговорност); невротизъм (стрес).
Според Анджелина Сутин личностните индикатори се развиват по време на юношеството и ранната зрелост и по правило достигат непоклатимост до 30-годишна възраст. Но стресовите обстановки могат да предизвикат корекции във към този момент образуваната персона. Например невротизмът се ускорява след персонални или травматични събития. В същото време груповите стресови събития, като естествени бедствия, не въздействат върху смяната на личността. Този факт се потвърждава от изследвания, извършени след земетресението през 2011 година в Нова Зеландия и урагана Харви през 2017 година
За разлика от естествените бедствия, които са териториално лимитирани, пандемията от ковид засегна съвсем всеки аспект от живота.
Невротизъм без промени
Според разбора на индикаторите при започване на пандемията (първата декада на 2020 г.) равнището на невротизъм измежду интервюираните е намаляло. И това макар обстоятелството, че през първата година от разпространяването на COVID-19 броят на диагностицираните тревожни разстройства и меланхолия в света се е нараснал с 25%. Експертите допускат, че като отбрана от външен агресор са подействали елементарните защитни ограничения (миене на ръцете, обществено разграничаване, носене на маска) и апелите хората да се грижат за психическото си здраве. Извършвайки такива проститички ритуали, човек изпитва възприятие на сигурност.
В интервала на акомодация към пандемията (01.01.2021 година – 16.02.2022 г.) се следи друга обстановка. Невротизмът не е траял да понижава, само че резервира равнищата отпреди пандемията. С две думи благотворното понижаване на невротизма поради пандемията е било краткотрайно.
По-малко връзка и неприкритост
Що се отнася до другите индикатори, при започване на пандемията равнищата на екстравертност, хрисимост, почтеност и неприкритост са били без смяна. Социалното доближаване е помогнало тези черти да бъдат постоянни. През 2021-2022 година обаче равнището им стартира да понижава. Това може да значи, че екстровертността и добросъвестността могат да бъдат повлияни от рестриктивните мерки върху обществените събирания и измененията в ежедневните привички. А на откритостта - затваряне на концертни зали, музеи, театри и други пространства. В началото на пандемията също по този начин е имало високо равнище на доброжелателност към науката и здравната общественост. Но това не е траяло дълго. Спадът може да е породен от разпространяването на недостоверни данни и вести за вируса, допускат откривателите. „ През първата година на пандемията имаше чувство за единодушие в обществата. Но през втората година, когато цялата тази поддръжка изчезна, откритата неприязън и обществени катаклизми, провокирани от рестриктивните мерки биха могли да провокират промени ", изяснява доцент Анджелина Сутин.
В зоната на риска
Проучването също по този начин демонстрира, че младежите са по-чувствителни към измененията, свързани с изолацията и прекосяването на всички сфери на живота към отдалечен режим. По време на пандемията „ всички естествени неща, които младежите би трябвало да вършат, бяха нарушени: учебно заведение, връзка, работа “, изяснява авторката на проучването
За разлика от тях, личността на по- зрелост се смята за по-малко податлива на промени до старостта или настъпването на когнитивни увреждания. Затова и трансформацията на индикаторите при тях хората на по-зрула възраст се оказала несъществена: намаляло единствено равнището на невротизъм. Освен това, защото тази възрастова група беше в риск по време на пандемията, останалите се опитваха да им обезпечат грижи и внимание, което е помогнало да се сведе до най-малко равнището на стрес.
В резултат на разбора специалистите стигнаха до извода, че равнището на невротизъм остава непроменено при болшинството от интервюираните. При възрастните хора тази цифра даже понижава. Но младежите са станали по-малко общителни, другарски настроени, открити и съзнателни след две години на пандемия.
Временни усложнения?
Личностните индикатори, чиято промяна нормално лишава десетилея, са се трансформирали много бързо поради пандемията като освен това тези промени не зависят от расата и равнището на обучение на респондентите, откриват още откривателите.
Както означават създателите, занапред следва да създадат различен, още по-голям разбор, с цел да се потърси отговор на главния въпрос: дали разпознатите промени в личността ще продължат през целия живот. Ако е по този начин, следствията ще бъдат забележими в близко бъдеще. Високото равнище на невротизъм крие опасности за физическото и психическото здраве на човек. А хората с високи равнища на почтеност нормално са добре образовани и имат по-високи приходи, страдат по-малко от хронични болести и като цяло живеят по-дълго.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ